Знаете ли за кого работите и дали няма да попаднете по ударите на закона? Не бъдете финансово муле!

Последната седмица обществото в България настръхна около огромен международен скандал с искането за екстрадиция на българина Желяз Андреев САЩ, заради работата му в кол център на американска компания. Американските власти искат той да бъде съден, защото е продавал забранени стоки на Сирия, която е под ембарго.
Дотук неговата история се развива положително поне що се отнася до решението на българския съд да не го държи в ареста, както и на прокуратурата, да задържи още 4 негови колеги по същите обвинения.
Къде е опасността и защо Желяз попадна в тази ситуация?
„Компаниите трябва да информират своите служители за всяко действие, закон на държава, който евентуално те биха прекрачили. Такова нещо при нас тогава липсваше. На нас просто ни беше казано, че трябва да се обаждаме на клиентите и да оставим всичко друго. Не е мое задължение вечер, като се прибера от работа, да гледам новини и да знам коя държава има ембарго към друга държава и какво се случва по света.“ , обяви пред медиите Андреев, след като съдът го пусна с мярка за неотклонение „подписка“.
Голяма част от компаниите, особено тези, които се занимават с финансови измами, никога няма да предупредят служителите си в какви схеми влизат и колко обикновени инвеститори изгарят с парите си, докато тези момичета и момчета ги убеждават да вложат средства в престъпни схеми.
От 35 до 40% от постъпващите сигнали в ГДБОП са от областта на прането на пари и финансовите мулета, съобщи Владислав Донев, инспектор в сектор „Киберпрестъпност” към ГДБОП-МВР.
Финансовите мулета нямат нужда от технически умения – това са хора с нисък социален статус и с нужда от финансови средства, посочи Донев пред участниците в дискусия по време на регионалния форум за киберсигурност, организиран от Международната академия за обучение по киберразследвания, ГДБОП и IDC България през миналата година.
По данни на ГДБОП за 2016 г., 103 български граждани и 83 чужди граждани са били използвани като финансови мулета у нас, а до юни 2017 г. са разкрити 58 български граждани и 26 чужди граждани, изпълняващи подобна роля.
Арестувани са 409 души, 409 заподозрени в разследване от правоохранителните органи, 766 парични мулета и 59 организатори на парични мулета, идентифицирани в резултат на действието „EMMA3“, в глобалната седмица срещу насилието срещу пари (20-24 ноември). Това пък сочат последните данни на Евпорол от ноември м.г.
Финансовите мулета са лица, наети от престъпни организации като посредници в изпиранетго на пари, за да получават и прехвърлят незаконно получени средства между банкови сметки и / или държави.
В EMMA3 участват 26 държави, както и Европол, Евроюст, Европейската банкова федерация (EBF), 257 банки и партньори от частния сектор
С подкрепата на 257 банки и партньори от частния сектор бяха отчетени 1 719 сделки, като общите загуби възлязоха на почти 31 млн. евро. Сред тези транзакции, повече от 90% са свързани с престъпления, свързани с кибернетичното пространство, като например фишинг, измама с онлайн аукциони, измами с Business Email Compromise (BEC). Също така, в схемите за изпиране на пари, използвани от престъпниците, е идентифицирана нарастваща роля на транзакциите с криптираща валута (Bitcoin), пише още в съобщението на Евпорол.

Според ГДБОП  данните от жертвите се изземат по различни начини – основно чрез измамни уеб сайтове, след което се извършва платежно нареждане към финансовото муле, което чрез системите за превод на пари изпраща сумите обратно към хакера.
За целите на кражбите напоследък засилено се използват и криптовалути. Интересен е също фактът, че мулетата се набират в сайтовете за работа в интернет чрез обяви с предложения за мениджърски позиции за Източна Европа.
Най-динамичната и „атрактивна” криминална активност, която е трудно да бъде предвидена, е тази в Централна и Източна Европа. Регионът представлява изключително голям пазар за хакващ софтуер, а криминалните престъпници се фокусират силно върху е-търговията и социалните мрежи.
В същото време телефоните и таблетите стават източник на все по-голям риск, поради липса на мерки за сигурност в областта на мобилността. Мобилният злонамерен код нараства много бързо и – не на последно място – традиционните престъпления все повече се изнасят онлайн, коментира Снежана Малеева, и.д. директор на агенция SELEC.
Най-разпространените видове киберкриминални престъпления в ЦИЕ са свързани с рансъмуер (ransomware), тъмна мрежа (dark net), виртуални валути, финансовите мулета, онлайн експлоатация на деца и различни интернет кражби. Борбата срещу тях се води както чрез действия в самата агенция SELEC, чрез международно сътрудничество и чрез публично-частни партньорства.
Както Warning Trading вече ви е информирал,
От ГДБОП предупреждават:
Ако една история звучи прекалено хубаво, за да е истина, то вероятно не е!
Бъдете много внимателни при получаване на нежелани имейли или при случайни контакти в социалните медии с лица, обещаващи печалба на лесни пари.
Уверете се, че всяка компания, която ви отправя предложение за работа е реално съществуваща.
Бъдете особено предпазливи при предложения за работа от хора или дружества от чужбина, тъй като ще бъде по-трудно за вас, да разберете, дали те са реални.
Никога не предоставяйте банковата си сметка или други лични данни на чужди лица.
КАКВО ДА ПРАВИТЕ?
– Ако сте получили е-мейли от този тип не реагирайте на тях и не кликвайте върху линковете в съобщенията.
– Ако след като прочетете тази брошура се съмнявате, че сте станали финансово муле, веднага спрете прехвърлянето на парите, като уведомите банката си и след това се свържете с полицията!
Не бъдете лековерни и не се оставяйте да бъде използвани за престъпни схеми. Никой от нас не е застрахован!

Check and Pay : service de vérification За да избегнете в бъдеще евентуални финансови измами, ние Ви предоставяме изключителна по своя род услуга, която проверява надеждността на Вашия брокер още преди да сте инвестирали пари при него.

Избегнете финансова измама с Check & Pay!

CHECK AND PAY бе създаден с цел предотвратяване на евентуални рискове от финансови измами.

This article has been written by Lilia TENTENIEVA

Искате да оставите коментар?

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Traitement des données en cours
Merci de bien vouloir patienter